Пет причини да сме влюбени в приказките

Не че някой изобщо има нужда от убеждаване, че приказките са супер!
Предполагам, че всеки пази скъп спомен от детството си, когато е заспивал, увит в огромен юрган, след чаша топло мляко с мед, слушайки пресипналия глас на дядо си, който бавно изпълва стаята с поредната нова история, хрумнала му точно ей сега.
И така трябва да бъде. Пазете този спомен, мушнете го в ревера на пижамата си и нека ви топли нощем, макар и вече да не се страхувате от тъмното.

А през това време ще ви разкажа защо обожаваме приказките

  • Защото са лесни и интересни – защото не само детският свят е изпълнен с новости и непредвидени обстоятелства. И ние, също както децата, имаме нужда да знаем края на историята и да сме сигурни, че той ще бъде щастлив. Това ни дава спокойствие. Нещо като в романтичните филми, но много по-готино. И с истинска история. И с интересни герои. Абе, всъщност няма нищо общо…
  • Защото е приспивно. За разлика от вечерната емисия новини, фейсбук снимките на старите ни съученички и публицистичното предаване, което дават по тв1000, приказката може да приспи всеки възрастен за средно 2-8 минути. Това, разбира се, никога не се случва, най-малкото защото ти се налага да прочетеш/разкажеш приказката поне три пъти, преди смелият ти наследник да се предаде на съня. Но, в края на тази едночасова битка, съзнанието ти е твърде изтощено, за да се занимава с битовизми и е готово за приказни сънища. Така че, лека нощ, дами и господа.
  • Децата обожават приказки. А ние обожаваме всичко, което ги прави щастливи, доволни или поне спокойни. За децата приказките са едновременно реалност и паралелен свят, в който те не са просто малки неориентирани същества, а са смели принцове, страшни чудовища, морски пирати и изобщо притежават сила, дори по-голяма от тази на родителите. В същото време, приказките са нашият инструмент да влезем в съзнанието на децата и да видим как работи техният свят, извън границите и правилата на нашия. В общи линии ситуацията е win-win.
  • Учи ни да бъдем интересни. Особено за собствените си деца. Така или иначе прекарваме все по-малко време, съсредоточени само в отношението си с децата. Това, че се намираме в една стая, в една кола или около една маса, далеч не означава, че времето, което прекарваме заедно е пълноценно. Но при приказката, съзнанието на две отделни същества се намира на едно и също място. Движим заедно историята, подбутваме главния герой да престъпи ръба на пропастта, подсказваме му как да пребори дракона. И тук идва най-интересното – да се научим да променяме приказката. Тогава ставаме наистина интересни, тогава детето знае, че и ни е сме точно тук в този момент и сме на неговата честота. Какво ще стане, ако сменим краля с жаба? А ако вместо седем козленца, това всъщност са седем кристални чашки? Ами ако принцесата спасява принца от висока кула, защо не? Опитайте един път да смените един елемент от една приказка и вижте колко много нови истории ще се родят. И най-важното – ще ги измисляте заедно с детето си. А това винаги си заслужава!
  • Приказките разрешават проблеми. Приказките изначало са своеобразен психологически инструмент за справяне с трудни ситуации и е полезно да се научим да ги използваме като такъв. Когато детето види, че дори силен магьосник, властен крал или смел пират срещат проблеми/прептствия/дилеми по пътя си, то разбира, че това не е страшно. Че не е срамно да изпитваш затруднения, че да изпитваш емоции е напълно човешко и единственото, което има значение, е да вземеш правилното решение и да продължиш напред. Всичко може да се реши с една хубава дълга приказка.

И така, неусетно, приказката е стигнала своя край. Принцът е влюбен, принцесата е спасена, драконът – опитомен, а дядо похърква леко с вестник в скута, разгърнат на спортната страница. Очилата му се запотяват и избистрят отново, а кой знае каква завъртяна приключенска история измисля за утрешния ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *