Всяка страница на „ВДЪН ГОРИ – Митичните същества по българските земи“ крие не само приказни истории, но и скрит смисъл, изпълнен с история и традиция. Графичните декорации в книгата, дело на талантливата Марина Стоянова-Карамфилова, са вдъхновени от автентични български символи и мотиви. Марина e художник, графичен дизайнер и учител в ЦПЛР-Обединен детски комплекс гр. Перник. Дизайнер е на визиите за Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ - град Перник вече 10 години и е добре запозната с фолклорната тематика.
Тези орнаменти, познати от старите шевици, не са просто украса – те носят в себе си древни магични послания за защита, здраве, сила и хармония. Вплетени в страниците на книгата, те свързват миналото и настоящето, разказвайки без думи за богатия свят на нашите предци.
Разгледайте отблизо тези уникални детайли и открийте значенията на символите, които са част от душата на българската митология. Защото във всяка линия, всеки завъртян мотив, се крие история, която чака да бъде разказана.
- Първият и последният мотив в българските шевици се оставяли недовършени, за да може символите да действат.
- Вълнообразната линия е символ на защита, граница.
- Скачени спирали - някои от значенията са: природни стихии и кръговрат в природата, преход между световете, а също “змийска същност” - змията като пазителка, посредник между двата свята, време-измерител.
- Обърнатият надолу триъгълник - символ, илюстриращ портал от невидимия към видимия свят, носител на женска информация.
- Обърнатият нагоре триъгълник - символ, илюстриращ портал от видимия към невидимия свят, носител на мъжка информация.
- Елбетицата има форма на кръст, а кръстът е много стар символ на Слънцето. Символизира хармония, единство на света, послание да бъде добро, четирите посоки на света, кръговрата на природата /сезоните/. Среща се по нашите земи още от времето на траките. Eлбетица има на съд от Рогозенското съкровище.
- Канатицата е символ на щастие, благоденствие, дълголетие, безкрайност, вечен живот и защита от зли сили. В центъра й се случва тайнството на обединението и мира.
- Голяма канатица - символ за род
- Макиаз /”ножица”, ”пясъчен часовник”/ - Едно от най - съществените значения на тази фигура е трансформацията на божественото в човешко и на човешкото - в божествено. Мястото на връзката между двата триъгълника е много важно - хоризонталната линия. Тя е границата - “реката”, която разделя световете. Там “живее” посветеният, способен да осъществява връзката между световете.
- Редуването на хоризонтален и вертикален макиаз може да се изтълкува като "движение в пространството и времето" и “движение между световете”.
- Тела на самодиви под форма на макиази.
- Жабица - стилизирана фигура на фазите на Луната, символ на индивидуалния живот на всяко живо същество.
- Слънчев символ, Божествена сила, дървото на Живота - събирателен образ на връзката на човека с Бога, Слънцето, Вселената и Природата. Това е знакът и на прабългарския род Дуло.
- Интересно е, че отговаря точно на структурата на молекулата на водата.
- Космическата /небесна/ костенурка е символ на безкрайност, постоянство и дълголетие. Смята се, че е израз на единство и хармония на света. Възел на щастието. Хората са носили небесната костенурка срещу беди и нещастия. В центъра й се образува канатица.
- Елбетица с рогати глави - “роджета”. Двурогите същества са посредници между световете.
- Свастиката е производен символ на кръста. Тя също се свързва със Слънцето, което се “търкаля” по небосвода, а също и с вечния кръговрат на живота. Две кръстосани свастики образуват елбетица.
- Свастика с ляво въртене - светлинен, “небесен” свят, времето от Коледа до Еньовден.
- Свастика с дясно въртене - земен, “човешки” свят, времето от Еньовден до Коледа.
- Буквата "В" /веде/ от глаголицата е знак за духовно просветление, знание, виждане. Тя има форма на двуглава змия с изправени нагоре две глави. Свързва се с пролетното равноденствие /Благовец/, когато излизат змии, самодиви и други митични същества.
- Буквата "Д" от глаголицата значи добро. Тя е вертикално-огледална на “В”- веде. Има връзка със знака на есенното равноденствие.
- Движение, характерно за Светлинния свят.
- Движение, характерно за Веществения свят.
Информацията е базирана на изданията на Юлия Боева - “Светът на майката”, “Мъдростта на великата майка” и “Кръстато пиле и сур елен”, както и на достоверни източници от интернет пространството.
Книгата "ВДЪН ГОРИ - митичните същества по българските земи" е вдъхновена от изследванията на:
- Иваничка Георгиева - "Българска народна митология"
- Димитър Маринов - "Народна вяра"
- Цанко Лалев - "Български митове и легенди"
- Вихра Баева - "Голяма книга. Предания и легенди от България", "Речник на термините от словесния фолклор - България"
- Лозинка Йорданова - "Българска народна митология"
- Статии от Гатя Симеонова, Евгения Троева, Ивайло Марков, Албена Георгиева, Валентина Ганева-Райчева, Доротея Добрева, Николай Вуков, Александър Стоянов, Светла Петкова, Авторски колектив - БЪЛГАРСКА ЕТНОГРАФИЯ
Консултант на проекта - Росица Балтаджиева - докторант към ИЕФЕМ - БАН
Книгата е реализирана с финансовата подкрепа на
ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!
-