Лятото обикновено ухае на море, борова гора, солен вятър и безгрижни детски игри. Това е сезонът, в който децата събират миди, строят пясъчни замъци, наблюдават раци между скалите и откриват колко необикновен може да бъде светът около тях.
Но природата ни дава много повече от красиви спомени. Тя е място, където децата се учат да бъдат смели. Учат се да падат и да стават. Да наблюдават. Да пазят. Да се възхищават. Да преодоляват страховете си малко по малко.
Може би именно затова толкова много любими детски истории започват сред гора, планина или море. Именно там човек най-лесно открива и себе си.
Когато започнахме работа по „Храбър – Три пъти синьо“, още от първите страници разбрахме, че това няма да бъде просто книга за морето.
Това е история за едно момче, което след загубата на баща си започва да се страхува от мястото, което някога е обичало най-много. Морето, което преди е било символ на свобода, се превръща в напомняне за болката.
Но както често се случва в живота, именно там, откъдето най-много ни е страх да тръгнем, понякога започва пътят към изцелението.
Историята на Храбър говори за теми, които рядко присъстват открито в детските книги.
За загубата. За скръбта. За тревожността. За подигравките. За това колко лесно едно дете може да остане само със страховете си. Но и за приятелството. За прошката. За смелостта. И за това, че истинската храброст не означава никога да не те е страх. Тя означава да направиш следващата крачка въпреки страха.
Един от най-силните моменти в книгата е думите на дядото на Храбър:
„Няма човек на света, който да не се страхува. Не си смел, ако не те е страх. Ставаш смел, едва когато преодолееш страха си.“
Мисля, че това е послание, което понякога имаме нужда да чуем и ние, възрастните.
Природата присъства във всяка страница. Не просто като фон. Тя е герой - морето, скалите, подводните пещери, растенията, животните, безкрайното синьо.
Храбър наблюдава света като истински малък изследовател. Познава растенията, обича енциклопедиите, знае защо дивите животни трябва да останат в естествената си среда и защо някои цветя са най-красиви, когато ги оставим да растат там, където природата ги е създала.
Без да поучава, книгата показва колко естествено може да се роди любовта към природата.
Но „Храбър – Три пъти синьо“ е и история за приобщаването.
За това колко лесно децата могат да нараняват с думите си. И колко важно е някой да намери смелост първи да подаде ръка. Дори когато преди това е бил част от подигравките.
Именно затова книгата говори еднакво силно както на децата, така и на техните родители и учители.
Особено щастливи сме, че този красив проект събра две изключително талантливи дебютиращи авторки.
Писател е Невена Делчева – ресурсен учител, който ежедневно работи с деца и посвещава голяма част от професионалния си път на социално-емоционалното развитие, приобщаването и подкрепата. Неслучайно и първата ѝ книга - "Учениците на г-ца Цвета" е посветена именно на тези теми. Богатият ѝ опит с децата личи във всяка страница на „Храбър“ – история, написана с много разбиране, деликатност и надежда.
Нейният текст среща великолепните илюстрации на Димитринка Кунчева, която създава свят, изпълнен със светлина, морски простор и фини емоции. Цветовете, детайлите и атмосферата превръщат книгата в истинско визуално преживяване, което допълва историята по най-красивия начин.
Макар това да е първата ѝ среща с книжната илюстрация, Димитринка е утвърден художник живописец с изключително усещане за цвят, светлина и композиция. С арт концепцията и художествено ръководство на Мариана Кръстева, този талант намира своя естествен път към света на детската книга, където свежият ѝ подход придава на всяка страница особена атмосфера и дълбочина.
Още в началото на работата по проекта взехме съзнателно решение цветовете да бъдат част от разказа. Палитрата е изградена около различните нюанси на синьото – цвят на морето, небето, спокойствието, но и на тъгата, страха и вътрешното порастване. Неслучайно именно синьото присъства и в заглавието на книгата. Тази хладна цветна основа е допълнена с топли слънчеви жълти и оранжеви акценти – символ на надеждата, приятелството и новото начало, а отделни наситени тъмночервени детайли придават дълбочина, драматизъм и необходимия емоционален контраст.
Илюстрациите са умишлено изчистени и семпли, без излишно натрупване на детайли около героите. Така вниманието на читателя естествено се насочва към техните чувства, жестове и взаимоотношения. Богатството от детайли е запазено за местата, които разпалват детското въображение – необятните морски пейзажи, скалите, подводния свят и най-вече кабинета на дядото – стария морски вълк. Това е едно от онези магични пространства, в които всяко дете би искало да остане поне за малко – сред стари морски карти, енциклопедии, приключенски романи, морски съкровища и любопитни предмети, събирани през годините. Именно там Храбър най-обича да се скрие, да разгръща книги и да мечтае за далечни пътешествия.
За нас в издателство „Така започна всичко“ това е една от онези книги, които не просто разказват история.
Те дават повод за разговор.
Защото вярваме, че детските книги могат да бъдат едновременно красиви, вълнуващи и полезни. Такива, които помагат на децата да разберат по-добре себе си и света около тях.
„Храбър – Три пъти синьо“ е реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“, която дава възможност нови български автори и илюстратори да достигнат до своите първи читатели.
За нас е истинска радост, че именно този проект намери своето място в каталога на издателство „Така започна всичко“. Вярваме, че ще докосне много семейства и ще напомни на малките и големите читатели, че понякога най-дългото пътешествие е това към собствената ни смелост.
